‘Това е една уникална възможност и не мисля да я пропускам’ – историята на Денис

Както знаете, в ‘Ка Спорт – ТРАМПЛИН’ има нова инициатива за помощ на наркозависими деца, които не могат да си позволят лечението. Целта ни не е да събираме пари за организацията, а да помогнем на младежи, които имат мотивация, но нямат финансова възможност да завършат програмата.

Ще те запознаваме с тези деца през личните им истории и за разлика от останалите, с тяхно съгласие, ще показваме и лицата им.

Днес те запознаваме с Денис

Денис е от пет месеца при нас и се справя изключително добре. Среща предизвикателства, но не се отказва, а надскача себе си всеки ден! Той може да се справи, но не е нужно да е сам!


Запознай се с Денис – чуй неговата история

Личната история на Денис

Всичко започна, когато се преместих в ново училище. Там си намерих нови “приятели”, които пушеха цигари и реших да пробвам. Първите няколко пъти ми ставаше лошо, но това не ме накара да се откажа. Мислех се за по-готин, когато пуша, въпреки че всъщност изглеждах смешно отстрани.

Започнах да излизам с новите си приятели след училище. Бяхме малка компания от три момичета и пет момчета. Събирахме се в апартамента на едно от момчетата. Купувахме си бира, пушехме наргиле и слушахме музика.

Беше приятно. Чувствах се разбран и приет. 

Един ден майка ми разбра какво правя след училище. Смяташе го за неправилно и започна да ме следи и търси постоянно. Това не ме спря, напротив. Изключвах си телефона и ми беше все тая. Скитах по цял ден по улиците и се прибирах през терасата, когато ми свършат парите или огладнея. Започнах да крада пари от майка ми, лъжех я за всичко и не ми дремеше. 

Един ден  излязох само с едно от момчетата. Беше ваканция и другите от компанията бяха по селата си, а ние нямаше какво да правим. Седнахме на една пейка в една градинка и скучаехме, но изведнъж се приближиха трима мъже. Изглеждаха ми доста съмнителни. Попитаха ни имаме ли пари и докато се чудех за какво са им, извадиха свита цигара, странна на цвят, и ни дадоха да пушим от нея. Дори не се поколебахме. Дръпнах си три-четири пъти, а приятелят ми изпуши някъде около половината цигара. Закашлях се и ми стана лошо. За момент се уплаших и си помислих, че ще умра, но след пет минути започнах да се смея много силно. На приятеля ми му нямаше нищо. Тогава разбрах, че всъщност той е викнал новите ни познати.

Всичко ми беше много забавно и си казах

“Това е върхът! Най-якото нещо, което съм опитвал!”.

Взимах си всеки ден и пушех като комин. Забавлявах се и не ми дремеше за нищо и никого. Ходех на даскало напушен и си тръгвах след първия час. Майка ми знаеше, но не ме интересуваше. Всеки ден се прибирах с кръвясали очи и ядях като свиня. Не е съобразявах с никого. Казвах си

“Това е животът и не ми трябва нищо друго”. 

Един ден видях едно непознато момче пред училището, което пушеше коз. Приближих се към него и го заговорих. Попитах го защо тази трева смърди толкова гадно, а той ми каза че това не е трева, а билка. Предложи ми да си опъна. Аз казах „Е, па, дай“. Дръпнах само два пъти и се почувствах като на мач с Кубрат Пулев – направо нокаут. Започнах да халюцинирам всякакви глупости. Беше ужасно. На следващия ден го срещнах отново и си дръпнах пак. Дори не ми хареса, даже припаднах. Мислех, че съм мъртъв, но не беше така и продължих с пушенето на билка. 

Пушех с това момче всеки ден и след време свикнах и не ми ставаше лошо. Чувствах някакво удоволствие – не мога да го опиша точно, беше странно приятно. Крадяхме след училище. Продавахме алкохол за билка.

Правех много грозни неща, за които сега съжалявам, но не мога да върна времето назад. Бях станал отвратително момче, бях егоист, лицемер, побойник и простак. Всички започнаха да ме отбягват.

Беше ме срам от себе си. Исках да спра да се дрогирам, но не можех. 

Не ми достигаха парите и започнах да крада и от доведения ми баща. Един ден той ме хвана и ми посегна, обаче аз имах нож, бях дрогиран и го наръгах в челото. След това съжалявах и се чувствах виновен и разочарован от себе си. 

Майка ми все повече се притесняваше за мен.

Не знаеше как да се справи, заплашваше ме, че ще отида в затвора, ако не започна да се лекувам. Не ѝ обръщах внимание и ѝ вярвах. Те започна да търси помощ онлайн. Търсеше места, на които може да ми се помогне. Каза, че трябва да отива в София и да се лекувам, но аз продължих да не се интересувам от това, което ми говори. 

След около две седмици, както си спях, дойде и ме събуди. Каза ми, че ще ходим на лекар, заради болките в корема, които имах. Съгласих се с триста зора и тръгнахме. По едно време видях табелата “София” и разбрах, че ме излъгала за доктора. 

Спряхме пред някаква сграда, качихме се на третия етаж и влязох в някакъв апартамент. Майка ми говореше с някакви мъже, а наоколо имаше тийнейджъри. Тя подписа някакви документи и ми каза, че ако не ми хареса, мога да си тръгна. Съгласих се и се разделихме. 

Почувствах се предаден и изоставен. Запознах се с другите и те ми казаха, че скоро няма да си тръгна. Аз обаче не им повярвах. Десет дни след като влязох в Т.О., разбрах, че са прави. Удрях си главата в стената и се чудех какво правя на това място. 

Мина известно време, докато осъзная защо съм тук

Пет месеца по-късно все още съм тук, но вече се чувствам подкрепян и приет. От време на време ми писва и искам да си тръгна, но знам че не съм тук напразно и мога да използвам всеки ден, като възможност за опознаване на себе си и промяна.

Към днешна дата тренирам много и се чувствам превъзходно!

Имам градивни цели, които искам да постигна и няма да позволя на стария живот и хората от миналото ми да ми попречат. Искам да остана да живея в София и да се развивам тук.

Това е една уникална възможност и не мисля да я пропускам или да се отказвам.