6 стъпки, които ще научат детето да решава проблеми

Често за решаването на проблеми се налага само комуникация и правене на компромис.

Следните шест стъпки за решаване на проблеми са полезни, когато детето не може да намерите подходящо решение само. Можете да ги използвате при опити за разрешаване на различни типове проблеми – както ваши, така и на децата ви.

Виждайки позитивни подходи за решаване на проблеми у дома, както и че те дават резултат, детето ще започне да ги използва и при решаване на собствените си проблеми или при възникнали конфликти с други хора. Можете да използвате тези стъпки, когато трябва да се справите в конфликтна ситуация между членове на семейството, например, както и когато детето има проблем, който включва правене на труден избор или взимане на трудно решение.

Добра идея е, когато работите върху решаването на проблем, заедно с тийнейджъра, да го правите, когато всички са спокойни и мислят ясно. По този начин детето ще има по-голямо желание да намери решение. Осигурете време, когато няма да бъдете прекъсвани и благодарете на детето за това, че е взело участие в намирането на решение на проблема.

Стъпка 1: Идентифициране на проблема

Първата стъпка от решаването на проблеми е дефинирането на това кое точно е проблемът. Това помага да сте сигурни, че вие и детето разбирате проблема по един и същи начин. След като го определите, изразете проблема с думи, така че да го направите решим.

Например:

‘Забелязах, че последните две съботи, когато излизаш, не се обаждаш, за да кажеш къде си.’
‘Използваш неща на други хора, без първо да поискаш разрешението им.’
‘Поканен/а си на две партита в един и същи ден и искаш да отидеш и на двете.’
‘Имаш две важни задачи, които трябва да приключиш до седващата сряда’

Фокусът трябва да бъде върху самия проблем, а не върху емоцията или личността. Избягвайте да казвате неща като ‘Защо не се сещаш да се обадиш, когато закъсняваш? Нима не ти пука достатъчно, че се притесняваме?’ – по този начин детето ще се почувства атакувано и ще влезе в режим на самозащита или ще се почувства фрустрирано, защото не знае как да реши този проблем.

Можете да избегнете защитния механизъм у детето, като му дадете допълнителна увереност в позицията ви. Можете да кажете, например: ‘Важно е да се забавляваш с приятелите си. Затова нека да намерим начин да го правиш и в същото време ние да сме спокойни, че ти си в безопасност. Вярвам, че можем заедно да намерим подходящото решение.’

Стъпка 2: Обсъждане защо конкретното нещо е проблем

Помогнете на детето си да опише къде се корени проблемът и какви са причините за появята му.

Може би ще е полезно да започнете с отговори на следните въпроси:

  • Защо това е важно за теб?
  • Защо това е необходимо?
  • Какво мислиш, че би могло да се случи?
  • Кое е най-лошото нещо, което би могло да се случи?
  • Какво те тревожи?

Опитайте да изслушвате, без да противоречите или да спорите – това е вашият шанс да чуете наистина какво се случва с вашето дете. Окуражете го да използва изрази като: „Имам нужда от…“, „Искам…“, „Чувствам… “ и опитайте и самите вие да използвате тези фрази. Бъдете открити за причините за вапите притеснения и се постарайте да избегнете обвиненията на тази стъпка.

Стъпка 3: Търсене на възможни решения на проблема

Направете спистк с всички възможни начини за решение на проблема. Търсете разнообразни решения – смислени или не. Дайте воля на въображението си и се опитайте да не осъждате или дискутирате идеите, независимо дали смятате, че са работещи, или – не.

Ако детето изпитва трудности с намирането на подходящи решения, започнете с предложения от ваша страна. Можете да насочите разговора с даване на откачени възможности, за да освободите начина на мислене на детето. Освен това, често забавните или дори екстремни идеи могат да доведат до неочаквано полезни решения. Опитайте се заедно да измислите поне пет възможни решения на текущия проблем и направете списък с всички възможности.

Стъпка 4: Оценка на възможните решения

Разгледайте списъка с решенията едно по едно, като обсъдите плюсовете и минусите на всяко едно от тях. Фокусирайте се предимно върху позитивните страни, отколкото върху негативните – по този начин никой няма да има усещането, че неговите предложения са критикувани.

След като направите списък с предимствата и недостатъците, зачеркнете опциите, при които негативите явно са повече от позитивите. След това дайте оценка на всяко от оставащите възможни решения по скала от 0 (не особено добро) до 10 (много добро). Това ще ви помогне да отделите най-обещаващите решения.

Решението, което изберете в крайна сметка, трябва да бъде приложимо на практика и да може да реши проблема.

Ако не сте успели да намерите такова, което изглежда обещаващо, върнете се на стъпка 3 и направете отново брейнсторминг, търсейки различни възможности. Може да ви е от полза да включите и други хора, като други членове на семейството или близки приятели, които да дадат свежи предложения или гледни точки.

Понякога може да не сте в състояние да намерите решение, от което всички да са доволни. В такива случаи правенето на компромист ще ви помогне да намерите това, което всяка страна би счела за приемливо.

Стъпка 5: Привеждане на решението в действие

След като веднъж сте стигнали до съгласие за решението, планирайте точно как то ще бъде приложено. Може да е полезно да разпишете плана на хартия, следвайки долните точки:

  • Кой какво трябва да направи?
  • Кога трябва да бъде направено?
  • Какво е необходимо, за да може решението да бъде приведено в действие?

Можете също да поговорите за това кога ще направите следваща ‘сесия’, за да видите крайни или междинни резултати, след като решението е приложено.

Вашето дете може да има нужда от ролева игра или напътствия, за да почувства увереност в своето решение. Например, ако се опитва да разреши кавга с приятел, може да му е полезно да „изтренира“ с вас разговора предварително – какво смята да каже, какво очаква да чуе отсреща и т.н..

Стъпка 6: Оценка на процеса по решаване на проблема

След като вече имате план и той е приведен в действие, трябва да проверите как е преминал процесът и да помогнете на детето да премине отново през него, ако има нужда.

Помнете, че ще трябва да дадете време на решението да проработи и обърнете внимание, че не всички решения са работещи и понякога ще трябва да приложите повече от една възможност, преди проблемът да бъде решен. Част от ефективното решаване на проблеми е гъвкавостта и възможността за адаптация, ако не нещата не вървят така, както се очаква.

Попитайте детето следните въпроси:

  • Коя част от решението (или кое решение) свърши работа?
  • Коя част от решение (или кое решение) не сработи достатъчно добре?
  • Какво, аз и ти поотделно или заедно, можем да направим различно, така че да направим решението по-работещо или да намерим друго, по-ефективно, решение?

Ако решението не е проработило, върнете се на стъпка 1 от процеса и започнете отначало. Възможно е да не сте дефинирали съвсем точно проблема или да има по-добри възможности за решението му.

Опитайте да използвате тези умения и стъпки, когато самите вие имате проблем или трябва да вземете важно решение. Ако вашето дете види, че вие активно се справяте с проблемите, използвайки този подход, е по-вероятно да опита и самото то.

Таблица със стъпки за решение на проблеми

За да улесним процеса по решаване на проблеми, ви предлагаме да си свалите и принтирате таблицата за решаване на проблеми (PDF формат). Тя съдържа насоки, стъпка по стъпка, в процеса как заедно с детето да намерите решение на проблем.