Фототерапия като метод за личностно развитие

Фотографията е визуално изкуство и по тази причина, тя е естествен подход за арт терапевтите, които могат да използват нейния потенциал с терапевтична цел. Въпреки това фототерапията е все още е сравнително слабо използван от метод за целите на арт терапията.

Фототерапия е обобщено наименование за дейности, които са базирани на работа със снимки и фотография. Обикновено те се инициират и провеждат спонтанно или като част от организирана група или проект и обикновено не се налага активното участие на терапевт, но присъствието на такъв е наложително от гледна точка на насочване на групата и дискусията, за целите на личностното развитие и себепознанието. По тази причина фототерапията е изключително подходящ подход за превенция и рехабилитация на наркозависими младежи, като част от peer-to-peer подхода (или познат още като метод ‘връстници помагат на връстници’). 

Както арт терапията не включва само рисуване, така и фототерапията, като част от арт терапевтичните пратките не означава само правене на снимки. При фототерапията фотографията се използва не само като като социално действие, но и като терапевтичен подход, който използва фотографски практики, с чиято помощ се постига положителна промяна при индивиди, двойки или семейства. Фототерапията може да помогне за подобряване на цялостното благосъстояние, намаляване на социалното изключване и създаване на положителни промени на общностно, обществено, национално или международно ниво.

Фототерапията включва и други фото-интерактивни дейности, като например разглеждане на снимки, позициониране, планиране, дискутация на кадри за снимане или дори само запомняне на изображения или въображаемо правене на снимки.

“Справих се с неочаквана смърт в семейството си по единствения начин, по който знаех как: с помощта на моя фотоапарат. Той ми даде контрол, когато нямах такъв, защити ме, когато бях уязвим. То реагира веднага на това как се чувствам. Помогна ми да видя ясно, когато мислите ми бяха замъглени. Виждам фотоапарата си като продължение на моето същество и я нося навсякъде със себе си. Той е отзивчив инструмент за психотерапия, а резултатите са незабавни!”

Джейн Цезар

Най-ранното използване на фототерапия е през 1844 г., когато д-р Томас Кикбрайд въвежда прожекции с т. нар. “магически фенер” (първообраз на съвременните прожектори) като забавление за пациенти от неговата психиатрична клиника във вечерните часове, когато лекарите не са там. Първото използване на фототерапията терапевтични цели е през 1856 г. oт д-р Хю Даймънд, който е бил и любител фотограф. Той я използва като техника за терапия на хора с психични разстройства.   

Фототерапията предоставя широк диапазон на възможности за терапевтични практики, свързани със създаването и възприемането на фотография, както и дава възможност за разнообразни творчески дейности, базирани на фотографията, които могат да се използват и с терапевтична цел. Тематично организираните снимки и колажи позволяват провеждане на различни форми на групови дейности и въвеждане на контексти, в които могат да се използват фотографски снимки за целите на фототерапията.

Техниките за фототерапията могат да изпълняват разнообразни задачи:

  • увеличаване на самопознанието, осъзнаването и подобряване на начина на живот;
  • подобряване на отношенията със семейството и други;
  • активиране на положителна промяна в личността;
  • намаляване на социалното изключване;
  • подпомагане на рехабилитацията, особено при зависимости;
  • укрепване на общностите;
  • обогатяване на междукултурните отношения;
  • намаляване на конфликтите – както междуличностните, така и в самата личност;
  • привличане на вниманието към проблемите на социалната несправедливост;
  • изостряне на уменията за визуална грамотност;
  • повишаване на образованието;
  • разширяване на качествените методологии за изследвания и превенция на зависимости.

Използването на фототерапия може да се практикува и чрез правене на снимки или дори само разглеждане на колекция от изображения. Това обаче може изненадващо бързо да отключи дълбоки спомени и да предизвика силна емоционална реакция, което може да окаже неблагоприятен ефект, ако няма терапевт, който да канализира емоцията и да я насочи в правилната посока.

По тази причина, практикуването на фототерапия и особено групова фототерапия по модела ‘връстници помагат на връстници’, трябва да бъде с участието на терапевт, който да помогне за здравословно протичане на сесията и постигане на желаните резултати.